Третата поредна победа на Левски в първенството над Локомотив в Пловдив потвърди очевидния му възход под ръководството на Станислав Генчев и го задържа на върха, а убедителният начин, по който тя бе постигната, показва, че отборът започва да се превръща в доминант по родните терени и връща времената, когато всички трепереха преди сблъсък срещу него.

Ако след първите два успеха на ?сините“, имаше песимисти и черногледци, които твърдяха, че те са спечелени над едни от по-слабите в елита, макар и с разлика, с поредната си стилна продукция и категоричния успех като гост над един от водещите клубове в групата на майсторите, какъвто е пловдивския Локомотив, Левски недвусмислено показва, че се развива в правилната посока и е решен на всичко да преследва и да постигне най-високата цел.

На първо четене много бяха спортно-техническите достойнства при поредните три точки за ?сините“ на ?Лаута“, но все пак е редно да отбележим най-важните от тях.

Първо, бе приятно бе да се види, че ?сините“ играят леко, освободено и спокойно, и със самочувствие, което им помогна да демонстрират по-голям интелект и творчество в играта.

Дали това се получава, тъй като се събраха доста добри играчи, или треньорът им помага да преодолеят това напрежение от миналия сезон, тепърва ще става ясно, но със сигурност има по нещо и от двете.

Другото, с което Левски впечатли е, че играчите му скъсяваха дистанцията със съперниците, когато се защитаваха и след като владееха топката, бързо я разиграваха и търсеха и намираха празните пространства, а във футбола се знае, че когато топката върви по-бързо, по-малко се бърка на терена.

?Сините“ бяха разпределени и добре по любимата на Генчев схема 3-5-2, с двама активни нападатели и двама външни подвижни играчи. В предни позиции се търсеше дълбочина в атаката, но не на линията на засадата и колективно нахлуване в зоната на съперника.

Всички от Левски се движеха прилично и в пакет, и бяха компактни, като задължително трябва да изтъкнем огромното влияние върху отбора, което имаше Ел Джемили.

През интелигентния полузащитник минаваха много топки, той се движеше, отиграваше добре и подаваше перспективни пасове, след от един които се стигна и до откриване на резултата. Още по-хубаво е също, че Джавад търсеше нападателите на скорост и зад гърба на защитата.

Левски отправи и много удари към вратата, а в защита върна само два или три пъти топката назад към вратаря, което е похвално, тъй като когато топката се подава напред, това помага да се печелят пространства и време, а и скоростта е по-голяма.

Специални комплименти и за поредното силно включване на Мустафа Сангаре, който на този етап може и да е втори избор за върха на атаката, но е изключително полезен. Той има изумителна бързина и линейна скорост, умее да гардира, мощен е и излиза с лекота на чисти положения, и въпреки че се включи като резерва в първите три мача, вече има два гола, с втория от които постави точка на спора срещу ?черно-белите“ от тепетата.

В тази тактическа постройка важно присъствие имат също двамата халф-бекове Майкон и Алдаир, които са енергични и агресивни и уплътняват пространствата между двете аутлинии, а като цяло са еднакво полезни и в двете фази. Може би Майкон с една идея по-бързо се прибираше назад, след като се бе включил в атака, а Алдаир го правеше по-бавно, и така създавше повече работа на Келиан ван дер Каап и вътрешните халфове, които тряваше да покриват по-широк перимерът, но това се дребни детайли, които ни най-малко пречат на този етап Левски да действа като една добре смазана футболна машина.

Не на последно място се видя, че ?сините“ са силни и при статични положения и корнери, и неслучайно създадоха опасности след подобни изпълнения, като веднъж Кристиан Димитров уцели и гредата с глава.

Ако се налага да обобщим, заслужена и безапелационна трета победа поред на Левски, спечелена със забележителен в много моменти футбол, която вдъхва и голяма доза оптимизъм за следващото домакинство с Крумовград.